Размислите на един тъп компютърджия!

Преди няколко дни имах клиент, който беше на 86 години и дойде за консултация и ремонт на един стар комютър. Изумен съм от конкретните въпроси които ми задаваше и познанията който имаше за компютрите, защото е рядко срещано в моята сфера да дойде такъв знаещ клиент и то на толкова години. На всеки мой отговор той ми довършваше изречението и в крайна сметка човека се убеди че е взел правилното решение. А по изумителното е че е започнал да се занимава едва преди 7 години, след като дъщеря му подарила за рождения ден един лаптоп втора употреба. На излизане от офиса се спря на врата, обърна се към мен и каза: „Вие младите не знаете какво боганство са компютрите. Те са прозорец към света, по голям от книгите, но вие не го оценяте!“

Защо го казвам това, в днешния празничен ден ли?

Ето кратката равносметка за днешния работен ден.

• Лаптоп приет за ремонт залят с ракия- от жена.
• Лаптоп приет за ремонт залят с вино – от жена.
• Лаптоп приет за ремонт залят с блъди мери – от мъж.
• Лаптоп приет за ремонт залят с кисело мляко – мъж.
• Лаптоп приет за ремонт залят със сладък сироп – дете.
• Едно PC с повече пръст, от саксиите с цветя в офиса и за капак една умряла мишка, с други думи: „ама нищо му нямаше, той си работеще до снощи добре“ !!!

За другите ще ви спестя причините, те са още по…и за да не се разпознае някой и да взема да му наруша душевния покой.
PS. От доста време обмислям една поредица от статии в блога за какво служи компютъра и къде му е мястото.
Уморих се да повтарям на жените, че мястото в кревата е за мъж, а не за компютър и на мъжете, че на масата за празник се пие и яде и се общува хората срещу теб.

Сега и аз като типичен българин ще ида със семеството си да пия една ракия в ресторанта и да почерпя за името си, но ще ги гледам в очите и ще си говоря с тях, а не с компютър или смартджаджата. Наздраве и общувайте по традиционен български начин., / а не евройпески 😛 /