Градус за радост
Преди десетилетия манастира е произвеждал 3 вида ракии – обикновена сливова, специална сливова по тайната рецепта /21 билки/ и манастирска буреновка /40 -45 билки/. Билките се берат от ранна пролет до късна есен. По тази причина предполагам, че е възможно 21 билки за специалната да са подбрани от 40 -те.
Местните в Троянския манастир твърдят, че варенето на ракия по тия краища е още от ХIV в. – с основаването на обителта. През 1894 г. монашеската ракия заминала на конкурс в белгийския град Анверс, спечелила бронзов медал и станала световнопризната марка. От нея са пили всички видни гости на манастира и страната. Сред тях са папа Йоан-Павел II и американският президент Бил Клинтън.
Действително сливовата ракия, произвеждана в Троянския манастир, е с високо качество – приятна на вкус, с дъх на натурални зрели троянски сливи и цвят на кехлибар. Освен обикновената сливовица монасите произвеждат и друг вид сливова ракия, наречена „буреновка”. Тя се прави от четиридесет бурена, набрани в планината край Зелениковския манастир. Тази ракия е манастирски специалитет. Освен качествата на обикновената манастирска сливова ракия – приятен вкус, дъх на зрели сливи, тя има и уханието на билките, които се слагат в нея.
Тонове ракия са произвеждани годишно в Троянския манастир преди десетилетия. Омайната течност се добивала от ферментирали сливи, от многобройни декари с дръвчета, собственост на обителта. Тази дейност носела доста добър доход. Но в наши дни производството е паднало.
Някогашната специалната ракия с 21 билки е известна не само у нас, а и в чужбина. Но рецептата остава строго пазена от монасите тайна, като тази на кока-кола например. Никакви молби и увещания не склоняват братството да разкрие секрета. Те предпазливо обясняват, че рецептата се предава от игумен на игумен. И не само това. Ведно с нея той получавал и колекция от ракии, варени в обителта. “Това е един вид наследство, за да се знае какви са били производителите през годините” казват запознати. Най-старата, предадена от предшественици , е от 1921 г. – златен резерв на манастира.
А билките брани в местността Зелениковец. От тези билки се правел плътен вързоп, здраво вързан, който се поставя под чучура на казана. Така билките отнемали метиловия спирт и придавали неповторим аромат. Важно за качеството на ракията е че един вързоп с билки се е използвал само за един казан. После се хвърля в огъня. В бутилките се слага стръкче риган за разкош.
МАНАСТИРСКА БУРЕНОВКА
Рано през пролетта (началото на м. април), в големи дамаджани (15–20-литрови) се налива отлежала, най-малко 1 година, чиста сливова ракия (42°– 43°), като дамаджаните се оставят 2-3 литра празни, за да има място за билките.
С течение на годината в ракията се слагат различни билки – без определена дозировка, „на ръкойка”.
Към края на м. Октомври или през м. Ноември, ракията се опитва на вкус. Ако е много наситена с билковия разтвор, се разрежда със същата по градус (42°–43°) сливова ракия. Преценката е субективна – докато се хареса на дегустатора. От дамаджани ракията през цедка се налива в други съдове.
На цвят „буреновката” е жълто-зеленикава, кехлибарено-изумрудена.
Манастирската „буреновка” добива голяма популярност след Първата световна война и най-вече между 1930–1940 г. За тази ракия се говори в управляващите кръгове – между министри, генерали, висши служители, посетили манастира.
Билкова ракия
Много предприятия произвеждат ракия с марката „Троянска сливова“, но тя няма почти нищо общо с истинското билково чудо, което от векове се е произвеждало в Троянския манастир. Такава ракия не се намира във всеки магазин. Дори и в самия град, чието име носи ракията. И ако все пак искаш да вкусиш от този еликсир, трябва да се поразходиш до светата обител, където монасите да почерпят. Заслужава си, защото благата сливова, която се вари открай време в манастира, освен за изисканата трапеза може да се използва и за лек. Тя успокоява стомаха, лекува гастрити, разширява кръвоносните съдове и с това облекчава работата на сърцето. Троянският еликсир се прави от 40 билки, но тайната рецепта се знае от един човек в манастира. Той приготвя билките, той следи ферментацията и процеса на дестилацията. Помагат му няколко монаси, но и те не знаят пропорциите.
Все пак монасите ни подсказват малко , като ни разкриват, че слагат джибрите да ферментират в огромни каци. Варят ги от деня на Св. Климент Охридски до Рождество. След това наливат ракията в черничеви бурета, заради активния въглен те отнемат остатъците метилов алкохол. Черницата придава мек и топъл аромат на питието, 40 дни продължава този процес на отлежаване. След това се прибавят тайните балкански билки. Важното е да са разтворени и смесени добре, за да се получи хомогенна смес, разкриват още малко от тайната си монасите. После питието се налива в стъклени бутилки, слага им се стръкче жълт кантарион и се запечатват с червен восък. Етикетът се подпечатвал лично от игумена на манастира, ръчно се записвали и градуса и годината на производство , за да няма злоупотреби и фалшификации.
